Регулиране на киселинно-алкалния баланс
Киселинно-алкален баланс
Поддържането на балансирано ниво на рН в организма е въпрос на киселинно-алкално равновесие. Но какво се разбира от научна гледна точка под термина киселинно-алкален баланс и как можете да поддържате киселинно-алкалния си баланс?
Какво представлява киселинно-алкалният баланс?
Киселинно-алкалният баланс е предпоставка за нормалното протичане на метаболитните процеси. Ензимите са катализаторите, които контролират всички метаболитни процеси. Тъй като тяхната активност зависи от рН, те изискват специфични рН условия, за да функционират по най-добрия начин. Дори леко отклонение в рН може да ограничи активността на ензимите, причинявайки функционални нарушения в обмяната на веществата. Ето защо физиологичните стойности на рН трябва да се поддържат в норма, за да се гарантира безпроблемното функциониране на метаболизма.
По този начин киселинно-алкалният баланс формира основата за нормалното протичане на метаболитните процеси.
Поддържане на възможно най-стабилни стойности на рН
Киселинно-алкалният баланс на организма не трябва да се разглежда като статична система, а по-скоро като динамично равновесие. Вярно е, че количеството киселини и основи в тялото ни постоянно се променя. Въпреки това, равновесието поддържа стойностите на рН в различните органи и тъкани, както и в кръвта ни непрекъснато в много тесни граници.
Физиологичната стойност на pH
Коя стойност на pH е добра? Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като всеки орган или етап от метаболизма има своя собствена оптимална стойност на pH.
- pH на кръвната плазма 7,35-7,45
- pH на томашния сок 1,2-3
- pH на жлъчката 7,4-7,7
- pH на урината 5-8
- pH на слюнката 6,8
- pH на ставнта течност 7,4-7,8
Киселинно-алкалният баланс може да се регулира с хранителен режим.
Регулирането на киселинно-алкалния баланс е необходимо за стабилизиране на pH стойността в кръвта. Факторите, които играят роля в това, са много. Преди всичко хранителните вещества от нашата диета регулират киселинно-алкалния баланс, тъй като се метаболизират като киселина или като алкална основа. Но когато дишаме или извършваме физическа активност, киселината се произвежда като отпадъчен продукт от производството на енергия в нашите клетки. Това влияе върху стойността на pH в кръвта. За да се избегне излишъкът от киселина като цяло, в тялото се задействат автоматично и протичат различни регулиращи процеси.
Регулаторни механизми в тялото
Ако киселинно-алкалният баланс е нарушен, тялото разполага с различни механизми, за да възстанови баланса на киселините и основите. Те включват собствени буферни системи на тялото, бъбреците и белите дробове, съединителната тъкан и костите.
Регулиране на киселинно-алкалния баланс чрез собствените буферни системи на тялото
Тялото ни е снабдено с мощна буферна система, която му помага да регулира киселинно-алкалния баланс. Тези буфери са вещества, които служат за защита срещу внезапни промени в стойностите на pH в телесните течности и в клетките – по-специално за стабилизиране на стойността на pH в кръвта. Важни компоненти на тази буферна система за регулиране на киселинно-алкалния баланс са разтвореният в кръвта алкален бикарбонат и червеният кръвен пигмент хемоглобин.
Бикарбонатът може да се свърже с киселина, образувайки въглеродна киселина, която се разгражда на вода и въглероден диоксид. Последният се издишва през белите дробове. Това е бърз и ефективен начин за коригиране pH стойността в кръвта. Цинкът е кофактор на ензима карбоанхидраза. Той е съвместно отговорен за образуването на бикарбонат, което означава, че е важен и за регулиране на киселинно-алкалния баланс. За да може нашите буферни системи да се регенерират редовно, тялото се нуждае от алкални минерали, които ние трябва да си набавяме с храната.
Бъбреци и бели дробове: Екскреция и издишване на киселина
Най-важните органи за регулиране на киселинно-алкалния баланс са бъбреците и белите дробове. Бъбреците са единствените органи, които могат директно да елиминират киселината от тялото. Белите дробове осигуряват стабилна стойност на рН в кръвта за кратко време чрез дишане. Повишеното издишване на въглероден диоксид позволява на тялото да регулира киселинно-алкалния баланс.
Съединителната тъкан като киселинно депо
Ако буферната система достигне своя предел и способността на бъбреците да отделят киселини е изчерпана, организмът трябва да изведе киселините "от кръвообращението", за да поддържа оптимални метаболитни условия..
Съхраняването на киселини в съединителната тъкан, чиято физическата природа е особено подходяща за тази задача, позволява на организма да регулира киселинно-алкалния си баланс. Въпреки че това стабилизира стойността на рН в кръвта, то също така намалява способността на съединителната тъкан да свързва вода. Доставянето на микроелемента мед може да помогне за поддържането на нормална съединителна тъкан.
Ако капацитетът на буферните системи е изчерпан, организмът може да използва костите като свои собствени алкални депа, регулирайки киселинно-алкалния баланс чрез освобождаване на алкални минерали от костите за неутрализиране на киселините. Колкото по-дълго продължава тази ситуация, толкова повече се измества физиологичното равновесие между костното образуване и костната резорбция. Снабдяването с двата минерала калций и магнезий подпомага здравината на костите.
